Обиколка из Белград и Пирот

Западната ни съседка Сърбия е страна с богата история, култура и многообразие на природни забележителности. Тръгвайки от столицата, която колкото интересна, толкова и не очарователна Белград, посетителя може да усети микс от страст, хедонизъм и финес.

Архитектурата на града може да се нарече смесица между старинни и грандиозни постройки, наобиколени от грубовати бетонни сгради. И колкото и монотонна на моменти да е обиколката из сръбската столица, така и туриста може да усети полъха от отминалите времена, да се докосне до частици, които като „скъпоценни камъни“ се открояват на цялата сивота. Намиращ се на две реки Сава и Дунав, още в древността, крепост Калемегдан е бранила града от нападения. От нея до Белград се простира търговска улица наречена „Княз Михаил“, а по цялата й дължина се простират множество ресторанти, заведения, кафенета, книжарници, магазинчета, галерии, преливащи от посетители и предлагащи сувенири за спомен.

И както вече знаем още преди да се отправим към тази съседна на България страна, в Сърбия хората обичат да се веселят. С това те се откъсват от мрачното и натоварващо ежедневие и дори попаднал веднъж сред веселбата на сърби и най-скованият турист ще забрави за миг всичко останало и обременяващо.

На фона на всичко, което може да предложи Белград и Сърбия като цяло, чужденеца често си задава въпроса дали хората въобще работят в тази страна. Тук сякаш всеки ден е почивен, а всяка вечер (нашенска) петък вечер. Не случайно и масовото разбиране, че местните на Белград си падат по нощния живот. Музика, танци и песни могат да се учат до рано зори по улиците, а заведенията не затварят преди изгрев слънце.

Пирот е друг град и община в Сърбия. Разполага се в югоизточната част на страната и е административен център. Населението му наброява 40 000 души. По протежение на територията му се разполагат множество географски обекти с национална стойност. Сред тях са Стара планина, Белава, Влашка планина, Сува планина и няколко реки, едни, от които минават директно през града. Такива са – Нишава, Расничка Река, Ерма, Височица, Темстица. В Пирот се намират и няколко красиви езера – Беровачко езеро, Завой, Крупач и Суково. (още…)

Исторически данни от дневниците на Травник

Точни данни за това кога емигрират първите евреи в Травник няма, но от различни източници е видно, че еврейска общност е била създадена. В едно свое произведение историка Хамиди Креселиакович пише за Босна и Херцеговина и населението на града Травник от 1699 г.

След настъпил пожар в Сараево в Травник се заселват мюсюлмани, християни и евреи. До края на 17-ти век са живели само мюсюлманин, а данни за първите евреи са получени в края на 17 век.

Според преброяването на населението на Босна и Херцеговина на 15 юни 1879 г., след окупацията на Травник, те наброявали 374 евреи. За някои от тях е известно и че са включени като членове на еврейската общност в Сараево, а момичета и деца от женски пол са първите, вписани по име. Всичко това имало за цел да се следи броя и вероятността за раждаемост.

Евреите се занимават основно със занаяти, сред които обущарство, механика и търговия. За земеделските стопани, основните елемент на търговия е памукът създаван за фино бельо, коприна за шалове и канап. Преди Първата световна война те са масово търсени от немюсюлманите и евреи.

За единствения храм в Травник е закупен подходящ парцел – отделно от други жилищни сгради. По-късно, по времето на Австро-Унгарската империя, е построен в непосредствена близост до храма железопътната теснолинейка. До самото свято място минава и малко потече, на което всяка година се извършвали специални ритуали с молитви за изкупление на греховете.

Сградата на храма все още се намира на това място, въпреки, че от 1941 г. не се използва като място за поклонение. За разлика от много други еврейските храмове, които по-късно били предадени на еврейският Историческия музей в Белград.

През XX-ти век, преди окупацията в Травник имало 50 еврейски семейства, които живеели дори доста добре. Някои от тях били заможни търговци с фабрики, занимаващи се със стоки на едро, които продавали във Венеция, Дубровник и Сплит. Колониалните стоки, внасяни главно от Триест и други пристанища на северния Адриатика през Босанска Краина, Бихач. (още…)